Антон Антонов: Светът е най-цветен между Бялото и Черното
Антон Антонов отново завладява ценителите на изтънчената живопис – известният художник гостува в „ Сезони “ с експозицията „ Голото тяло “. Творбите, показани от елитната столична изложба, са издържани в палитрата на мощните пристрастености, интерпретирани с философска въздържаност - с парижки привкус и постмодерна еротика. Ето какво споделя и самият създател. „ Създаването на картина може да стартира със инцидентно разлят терпентин, със инцидентната маска на четката или носено вътре в теб прекарване. Независимо от това в процеса на работа се стига до миг на комплициране - коства ти се, че си изгубил картината. И тъкмо от този миг стартира битката - с цел да родиш творбата, само че към този момент по едно и също време в теб и на платното. Черното и бялото не са цветове. Те участват във всяка цветност, само че като пъстър звук. На границата сред двете светът е най-цветен. На границата сред Доброто и Злото в нас сме най-живи.
В същина граница няма. Има хубостта да съзерцаваш всичко в неговото единение. Ние сме Ден и Нощ по едно и също време. И както има мемоари, събуждащи живот в сегашното, по този начин има моменти в потока на непосредственото ни съществуване, разпръскващи в цялата ни същина талази от копнежи и толкоз очи затворени, отворили се някъде в утрешния ден. Художникът с всяка своя творба разпалва апетит за Истината - тази неназовима, неутолима и красива Осезаемост, понесла едно deja vu за самия живот. " Голото тяло " - не като самоцел, а като път към индивида: отявлен, безсилен, уязвим и самичък. Също и опция за възторг и полет... Това е опит за портрет на индивида подобен, какъвто е - не какъвто желае да бъде. Обикновено /голотата / я свързваме с еротиката, само че в тази галерия тя е път и размисъл за съкровеното и постоянно непознато друго наше тяло. Мислим, че го познаваме, а истинността за него ни плаши, тъй като нашето схващане гради и багри един фиктивен облик. Голото ни тяло е мярка и отправие в усилието да реализираме къса естетика сред тленност и духовна плам вътре в нас. "
Антон Антонов се изявява като художник още на 15 – в читалището на Дряново, където минава детството на софиянеца. Той и до през днешния ден е енергично предан и лоялен на природата и историята по тези земи. Неслучайно негови другари се майтапят, че в доста от пейзажите му се вижда баира на „ Боруна “ – местността над Дряновския манастир, от която се открива приказна панорама.
Първата му професионална галерия е през 1989-а в Сливен. Гостувал е в галерии в Германия, Полша, Австрия, Словакия, Франция... Негови произведения имат кметството в японския град Шизуока и Токийският университет, колекционери из цяла Европа, Китай, Турция, Южна Африка, Съединени американски щати. Но където и да рисува и да гастролира, Антон Антонов постоянно се завръща в ателието си в Дряново.
„ Неведнъж съм казвал, че Антон най-вероятно е прероден френски живописец, влюбен в хубостта на меките гънки на планината и необятно отворените очи на модела си “, коментирал е Милко Божков.
В същина граница няма. Има хубостта да съзерцаваш всичко в неговото единение. Ние сме Ден и Нощ по едно и също време. И както има мемоари, събуждащи живот в сегашното, по този начин има моменти в потока на непосредственото ни съществуване, разпръскващи в цялата ни същина талази от копнежи и толкоз очи затворени, отворили се някъде в утрешния ден. Художникът с всяка своя творба разпалва апетит за Истината - тази неназовима, неутолима и красива Осезаемост, понесла едно deja vu за самия живот. " Голото тяло " - не като самоцел, а като път към индивида: отявлен, безсилен, уязвим и самичък. Също и опция за възторг и полет... Това е опит за портрет на индивида подобен, какъвто е - не какъвто желае да бъде. Обикновено /голотата / я свързваме с еротиката, само че в тази галерия тя е път и размисъл за съкровеното и постоянно непознато друго наше тяло. Мислим, че го познаваме, а истинността за него ни плаши, тъй като нашето схващане гради и багри един фиктивен облик. Голото ни тяло е мярка и отправие в усилието да реализираме къса естетика сред тленност и духовна плам вътре в нас. "
Антон Антонов се изявява като художник още на 15 – в читалището на Дряново, където минава детството на софиянеца. Той и до през днешния ден е енергично предан и лоялен на природата и историята по тези земи. Неслучайно негови другари се майтапят, че в доста от пейзажите му се вижда баира на „ Боруна “ – местността над Дряновския манастир, от която се открива приказна панорама.
Първата му професионална галерия е през 1989-а в Сливен. Гостувал е в галерии в Германия, Полша, Австрия, Словакия, Франция... Негови произведения имат кметството в японския град Шизуока и Токийският университет, колекционери из цяла Европа, Китай, Турция, Южна Африка, Съединени американски щати. Но където и да рисува и да гастролира, Антон Антонов постоянно се завръща в ателието си в Дряново.
„ Неведнъж съм казвал, че Антон най-вероятно е прероден френски живописец, влюбен в хубостта на меките гънки на планината и необятно отворените очи на модела си “, коментирал е Милко Божков.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ